1 час

Винаги,когато променяме времето,особено като днес,се чувствам изнервена. Не е защото съм спала час по-малко. Не е и защото не мога да свикна,че до по-късно е светло.
Но такива дни ми се отразяват отрицателно. Сякаш някой краде от времето ми. А моето време,си принадлежи само на мен.
Нова седмица. Надявам се да е по-приятна от предишната. Очертава се динамична и емоционална. Ще и се насладим ;)

Ludens

Знаем толкова много игри. Понякога предпочитаме едни,друг път - други,но не спираме да играем. Дори тези,които не са ни ясни,пак предизвикват вниманието ни и ни провокират да ги научим.
Толкова много игри. Толкова много играещи. Толкова променящи се правила. Как да успееш да усвоиш тънкостите на всички? Как да се научиш да мамиш,вместо да бъдеш ти измамения?

Аз-ът и светът

Хората са неразумни, алогични и егоцентрични.Обичай ги, каквото и да става.
Ако правиш добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли. Прави добро, каквото и да става.
Ако успееш, ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове. Стреми се да успееш, каквото и да става.
Доброто, което правиш, ще бъде забравено утре. Прави добро, каквото и да става.
Честността и откровеността те правят уязвим. Бъди честен и откровен, каквото и да става.
Онова, което си градил с години, може да бъде разрушено за една нощ. Продължавай да изграждаш, каквото и да става.
Хората истински се нуждаят от помощ, но ще се нахвърлят върху теб, ако им помогнеш. Помагай им, каквото и да става.
Дай на света най - доброто от себе си и той ще те отритне. Дай му го, каквото и да става.

ЧИД

Честит имен ден на тази,на която толкова много държа, която понякога разочаровам, чиито мечти сътворявам,а понякога и разбивам. Честит имен ден на момичето,което се радва на всеки свой ден и не спира да се бори. Честит имен ден на онази,чието сърце сега е на повече от 1000 км от тук и спи сгушено до тази,дала му това име. Честито на онази с многото имена,която се надява да бъде запомнена с поне едно от тях. Честит имен ден на мен ! Пожелавам си да бъда здрава и щастлива!

Suddenly

Може да нямам всичко,което искам,но това,което имам,не спирам да го искам и обичам.
Вчерашният ден далеч не беше безсмислен. Разбрах,че има хора,на които просто не мога да се сърдя. 4 дни мълчание и сега всичко отново е наред :)
А когато се усмихваш на деня,той също ти се усмихва. Сама направих вчера времето си слънчево. Цял ден раздавах усмивки и накрая,към 20.00, получих и аз една. Една,малко по-различна от всички други.Една,малко по-ценна,по-желана,по- неочаквана. След нея,аз се смеех още повече,предавайки на всички около мен ведрото си настроение. Радвам се,че те му се зарадваха. Радвам се,че ако не беше Денито,щях да си умра от ината,да не я послушам и да обърна гръб на възможността да се порадвам на специалната усмивка. После и бях толкова задължена,че не исках да я пускам,когато се пребираше,а аз трябваше да излизам с другите си приятели. Хубаво беше,че се видяхме и с тях,но на мен определено ми беше скучно. Та,разделяйки се пред бингото,аз не я пуснах поне 5 минути, защото тя беше тази,която ме заведе "там", която се пребори с ината ми и ми показа,че и аз има на какво да си усмихна,а и че "нещото" чакаше тази моя усмивка...

Overdue

За кръговрата на една капка са нужни 45 дни. За падането и - секунди.


PS : Отново искам да благодаря на Наско,че махна онзи часовник от блога си,от който мен много ме беше страх. Даже не подозирах колко зле може да ми действа нещо толкова малко,отмерващо до секунди времето. Мерси,че го замени и че чрез теб разбрах още нещо за себе си ;)

Battle Arena

Сетих се какво забравих след миналата тежка седмица...забравих да разкажа за една от най-прекрасните вечери в живота ми,а именно 8/ 9 март,когато беше партито в зала Христо Ботев в София. Пътуването беше забавно - винаги е приятно да поговориш 2 часа със стар добър приятел,да се запознаеш с нови хори,да се смееш наволя и да се чувстваш свободен. Там се разходихме из Студентски,бяхме на гости на един съгражданин и съквартирантите му и към 11 се отправихме към залата. Влезнах си без проблем,вип-аджийка все пак :P Атмосферата беше страхотна- запознах се с много нови хора,разговарях с някои от любимите ми dj ,снимахме се с тях, усмихвахме се и радвахме и тях.Какво повече можех да искам? Естествено с моята приятелка не можем да се оплачем и от липса на нетрезво мъжко внимание. Там го има в излишък.Но на кого му трябва то,когато Раниери е на 1 м от теб и ти се усмихва. Забавлявахме се безкрайно много цяла нощ. Както до 1 часа времето ми минаваше бавно и се прозявах,изведнъж не усетих как се е съмнало, вече е 8 и всичко свършваше. Сутринта не бяхме за гледане. Но бяхме щастливи - въпреки силната болка в краката,ръцете,корема, бучащите уши и откачените ни почти глави. Пътувайки към гарата,виждахме събудилия се вече град - хората,търчащи наляво и дясно,хилядите коли, автобуси и трамваи,а ние- почти заспиващи на студената софийска гара. Във влака на връщане всички спяха освен мен и едно момче - добре, че беше той,иначе и аз щях да заспя и можеше да се събудим в Бургас :) В неделя заспах в 4 следобед и се събудих в 9 сутринта в понеделник - заредена с емоции,впечатления и усмивки.
Сега,както и дълго време,пазя страхотните спомени и чакам с нетърпение 19 април !

Komm zu mir

Това е една книга на Богдан Русев,която прочетох за отрицателно време - няма и 24 часа. "Ела при мен" е разказ за живота на едно момче,което отива да учи в София и там се сблъсква с различната от досегашния му живот действителност. Не знам какво толкова ме впечатли,но сега даже съжалявам,че свърши . Може би доста хора няма да я харесат,няма да я разберат,да я усетят,но аз открих частица от себе си в нея.Може би е време да поема по своя път.Всичко зависи от мен :)
"А един ден ние ще се събудим отново.
И дори този ден да е след милиони години,и дори да се събудим някъде далеч от малката звезда,която помним от предишния си живот,и дори да се събудим без телата,с които сме свикнали,аз ще намеря начин да те прегърна."

когато някой от тях...

...не се усмихва,аз искам да променя това. Колко егоистично,мисля си понякога.Те трябва да вярват в себе си,както аз вярвам в тях. Ето,примерно - Тя. Тя е човек,който много обичам и мразя да виждам тъжна,а това се случва все по-често.Тя е една от малкото светли звезди,които могат да бъдат видяни днес,а все се намира някой,който да открадне част от светлината и. Само те ли са виновни или и тя самата,че им позволява? Как да и помогна и мога ли въобще..Не само не ная,на всички като нея и на себе си,чрез тях?

началото на март

Честита Баба Марта!
Днес беше една малко по-различна събота.С какво ли?За пръв път тази година усетих пролетта.Бяхме на разходка,качихме се горе на нашето тепе,гледахме града от високо, хората,децата,усмивките им и се смеехме и ние. И не само след, а и преди изяждането на голямото количество дъвчащи бонбони с вкус на ягода,праскова и ябълка,те нямат нищо общо :) Вместо уморена,сега се чувствам изпълнена с енергия. Следващия път ще намерим още по-кратка пътека за слизане,пък дори да не ни се размине падането като днес. Иска ми се по-често да има такива дни,които да ме връщат назад във времето и да добавят нови спомени,свързани с това място!