хладно пространство

Аз съм също дъжд пороен,летен ако бях поне.
Някак щях да отговоря "Да", когато мисля "Не".

Не е ли странно,че можем да победим всеки друг в битка,но не и себе си?

Back to basics.

От доста време не съм била активна из блог пространството. Беше едно прекрасно лято, след което аз се чувствам изтощена от хубави емоции и за което ще разказвам по-късно. Тези дни започва адът,наречен 12 клас - непрестанни уроци,теми,зубрене,малко сън и много нерви. Предстои ми и шофьорски курс от другата седмица, програмата е повече от пълна. Тази вечер с махалата ще запием малко и утре с нови сили по пътищата на България и по-точно в самото и зараждане,защото започва преговор на 1ва тема по история.

Честит 2ри юни !

"Българите са като картофите - най-добрите са в земята ! "
Честит празник ! Поклон!

не отдавна,като нея...

Днес,пребирайки се от магазина,видях пред блока едно момиченце,което толкова ми напомни за някого преди време,че изпаднах в умиление.
Тя е едно русичко момиче,с къса коса и очи,в които пламъкът тепърва се разпалва. Пееше някаква песен,а после се разговори бързо. Не спираше да приказва като през цялото време обхващаше с поглед всичко,което се случваше около нея,а с усмивката не слицаше от лицето и. Толкова невинност и позитивност видях в лицето и. Преди време аз бях като нея.
Прибрах се и си представих какво ли ще се е случило с нея след години. Как ли ще изглежда след 5 години. Прииска ми се да я защитя и си пожелах поне тя да запази блясъка,който аз изгубих някъде по пътя на растежа си като разумна личност.
Сега се боря с носталгията по минали неща . Боря се с чаша мляко с Nesquik в ръка и се преборвам успешно,за да може утре като се събудя,първото нещо,което видя,да бъде красотата на този период и поредния ден,което той ми предоставя.
Лека нощ !

Another heart is flying up

Вчера беше поставен край на един човешки живот. Живот,който трябваше да продължи още дълго. Живот,изпълнен с емоция,усмивки и мечти. Човек на 21 години,който даваше всичко от себе си,за да получи нещо малко от света. Амбиция,която действаше на умората му животворно. Университет,отличия,дипломи,работа,забавление,приятели и неспирни усмивки. Това беше той. До вчера,когато отивайки на работа,без да знае,той се е усмихнал за последно.
Обикновен делничен ден, хубаво време, клиенти,които отново са избрали да пият кафето си в най-реномираното заведение в града,където той е сервитьор.Клиенти като всички други,с изключение на един. Неволна грешка,извинение, безсмислен скандал, повторно извинение, удар, бяг, нож, прободна рана в сърцето, кръв,тяло и избягал убиец,пуснат само преди седмица от затвора...
Почивай в мир,където и да си!

цената на смелостта?

Калко струва да бъдеш искрен,да признаеш нещо толкова естествено,без да искаш нещо в замяна? Каква е вероятността това,в което си вложил поне малко емоция да бъде омаловажено и неоценено? На първият въпрос все още не съм намерила отговора,а на втория се надявам да се окаже неверен,тъй като сегашния не ми допада.
Вчера човекът Х ме провокира да призная,че харесвам най-добрият си приятел- У. Засегната дълбоко от тази констатация,аз реших да му кажа,че греши. А той греши, не защото У не заслужава да бъде харесван,та той е прекрасен човек,какъвто рядко се среща сред наборите ни,а защото аз познавам някого,в когото видях нещо повече. Този човек е той...
Днес бях смела. Така,както не съм била от много време. Рискувах,въпрки че ме беше страх. Сега не съжалявам,защото дори да не спечеля,аз се преборих със себе си... :)

up where I belong

If I had wings, I would have known what to do with themFly high above the people, watching them crowd the busy streetsWatching the sunset through the clouds, carried in the breezeGlide through storms to where the sun always shinesFly high, above my problems, until they would be no more than little dotsIf I had wings, I would have known what to do with themI would go Up, where I belong

ending..

Ostava mi po-malko ot 1 sedmica.... Ne iskam da se vrashtam v BG... ;(

Carl Cox

Снощи беше уникалната вечер. Разбиване на макс! Обожавам болката в краката,гърба,корема и ръцете след цяла нощ,прекарана по този начин .

А сега потеглям към София и от там полет към Атина. Сънчо и готова за мн нови емоции. Дано не усетя липсата на някои през тези 2 седмици.,но се съмнявам ;)

Happy 12 Birthday,Metropolis!

Довечера ще е .... не искам да използвам думи :D
Спала съм 4 часа,не знам как ще издържа,но все пак се радвам. Ще си изкараме страхотно. Цяла нощ - музика,потни хора и Carl Cox (rock) :)
Пожелавам си безсмъртие ....

Честит Рожден Ден!

Честито пълнолетие на един от хората,които най-много обичам - Чочо! Желая му да не се отърве от късмет - за всичко друго съм сигурна,че ще се справи сам,защото вярвам в него,вярвам така,както в много малко. Гордея се,че имам честта да познавам и имам за приятел човек като него. Радвам се,че въпреки нещата,които хората говорят за него,той ще остане същата страхотна личност,която обичах и обичам днес,когато пътищата ни се разделиха малко. За мен той остава част от И-клас, от Ег "Пловдив",от най-истинските приятели,които са били до мен в щастието ми и са ми давали сили,когато съм имала нужда от такива и най-вече - част от сърцето ми... Очаквам с нетърпение петък и се надявам целият му живот да бъде топъл,красив и слънчев като днешния !

Въпреки

Мразя да правя неща,които мразя да ми бъдат правени. Даже знам кое от двете мразя повече....

Слепци с очи

Защо проглеждаме,чак когато вече е твърде късно? А смисълът какъв е? Хиляди въпроси,неизказани думи и пропуснати възможности... Ако някой може да ми каже как да се справя с това,да ми се обади,моля!

Какво е времето вътре в мен

Не съм сънена сутрин. Не забравям да пия кафе. Не се обличам по-специално,за да правя впечатление на някого. Не казвам,че не ме познават. Но те са толкова наясно с това,което ме вълнува в момента ,колкото аз съм наясно с ядрената физика.
А въпреки че е пролет,можем ли да определим какво е времето като то се променя постоянно ?

Spring..Wind..Blossom..

От вчера до днес толкова динамика и емоции. Сякаш се случиха хиляди неща за около 30 часа. Днес беше нейният ден да се усмихва,да е нервна,притеснена и стресната от това,което и се случва. Вчера аз бях в нейната роля.
Пролет е. Усмихвайте се. Тя не вярваше в това щастие,което чака да бъде докоснато от нея. Ако тя повярва,аз също ще го направя. До тогава - Слънце,не залязвай!

Officially F*cked up

От 04.03,деня,в който се прибрах от София,изпълнена с емоции, чаках с нетърпение 19.04. Не съм живяла с мисълта за този ден само,но това ми даваше сили да правя всичко с желание,за да се насладя после на наградата,че отново ще ида и ще изживея нещо толкова хубаво,с тези интересни хора и останалите приятели,които рядко виждам напоследък.
Oнзи ден се видяхме и обсъждахме кога да идем за билети. Всяка една дума беше заредена с по малко от ентусиазма ни,а говорейки как ще си изкараме,усмивките ни не слизаха.
Е,2 седмици остават. За тях. За мен също. Защото на 19ти всички ще пътуваме. Те ще идат там,а аз ще си заминавам. Не зависи от мен. Няма начин да го променя,колкото и да ми се иска. Остава ми да чакам до следващото голямо събитие,дано е скоро. И си обещавам,че ако един ден стана майка,няма да позволя да разочаровам детето си 3 пъти по един и същ начин, пък дори и да го не разбирам защо толкова иска да отиде някъде.

1 час

Винаги,когато променяме времето,особено като днес,се чувствам изнервена. Не е защото съм спала час по-малко. Не е и защото не мога да свикна,че до по-късно е светло.
Но такива дни ми се отразяват отрицателно. Сякаш някой краде от времето ми. А моето време,си принадлежи само на мен.
Нова седмица. Надявам се да е по-приятна от предишната. Очертава се динамична и емоционална. Ще и се насладим ;)

Ludens

Знаем толкова много игри. Понякога предпочитаме едни,друг път - други,но не спираме да играем. Дори тези,които не са ни ясни,пак предизвикват вниманието ни и ни провокират да ги научим.
Толкова много игри. Толкова много играещи. Толкова променящи се правила. Как да успееш да усвоиш тънкостите на всички? Как да се научиш да мамиш,вместо да бъдеш ти измамения?

Аз-ът и светът

Хората са неразумни, алогични и егоцентрични.Обичай ги, каквото и да става.
Ако правиш добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли. Прави добро, каквото и да става.
Ако успееш, ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове. Стреми се да успееш, каквото и да става.
Доброто, което правиш, ще бъде забравено утре. Прави добро, каквото и да става.
Честността и откровеността те правят уязвим. Бъди честен и откровен, каквото и да става.
Онова, което си градил с години, може да бъде разрушено за една нощ. Продължавай да изграждаш, каквото и да става.
Хората истински се нуждаят от помощ, но ще се нахвърлят върху теб, ако им помогнеш. Помагай им, каквото и да става.
Дай на света най - доброто от себе си и той ще те отритне. Дай му го, каквото и да става.

ЧИД

Честит имен ден на тази,на която толкова много държа, която понякога разочаровам, чиито мечти сътворявам,а понякога и разбивам. Честит имен ден на момичето,което се радва на всеки свой ден и не спира да се бори. Честит имен ден на онази,чието сърце сега е на повече от 1000 км от тук и спи сгушено до тази,дала му това име. Честито на онази с многото имена,която се надява да бъде запомнена с поне едно от тях. Честит имен ден на мен ! Пожелавам си да бъда здрава и щастлива!

Suddenly

Може да нямам всичко,което искам,но това,което имам,не спирам да го искам и обичам.
Вчерашният ден далеч не беше безсмислен. Разбрах,че има хора,на които просто не мога да се сърдя. 4 дни мълчание и сега всичко отново е наред :)
А когато се усмихваш на деня,той също ти се усмихва. Сама направих вчера времето си слънчево. Цял ден раздавах усмивки и накрая,към 20.00, получих и аз една. Една,малко по-различна от всички други.Една,малко по-ценна,по-желана,по- неочаквана. След нея,аз се смеех още повече,предавайки на всички около мен ведрото си настроение. Радвам се,че те му се зарадваха. Радвам се,че ако не беше Денито,щях да си умра от ината,да не я послушам и да обърна гръб на възможността да се порадвам на специалната усмивка. После и бях толкова задължена,че не исках да я пускам,когато се пребираше,а аз трябваше да излизам с другите си приятели. Хубаво беше,че се видяхме и с тях,но на мен определено ми беше скучно. Та,разделяйки се пред бингото,аз не я пуснах поне 5 минути, защото тя беше тази,която ме заведе "там", която се пребори с ината ми и ми показа,че и аз има на какво да си усмихна,а и че "нещото" чакаше тази моя усмивка...

Overdue

За кръговрата на една капка са нужни 45 дни. За падането и - секунди.


PS : Отново искам да благодаря на Наско,че махна онзи часовник от блога си,от който мен много ме беше страх. Даже не подозирах колко зле може да ми действа нещо толкова малко,отмерващо до секунди времето. Мерси,че го замени и че чрез теб разбрах още нещо за себе си ;)

Battle Arena

Сетих се какво забравих след миналата тежка седмица...забравих да разкажа за една от най-прекрасните вечери в живота ми,а именно 8/ 9 март,когато беше партито в зала Христо Ботев в София. Пътуването беше забавно - винаги е приятно да поговориш 2 часа със стар добър приятел,да се запознаеш с нови хори,да се смееш наволя и да се чувстваш свободен. Там се разходихме из Студентски,бяхме на гости на един съгражданин и съквартирантите му и към 11 се отправихме към залата. Влезнах си без проблем,вип-аджийка все пак :P Атмосферата беше страхотна- запознах се с много нови хора,разговарях с някои от любимите ми dj ,снимахме се с тях, усмихвахме се и радвахме и тях.Какво повече можех да искам? Естествено с моята приятелка не можем да се оплачем и от липса на нетрезво мъжко внимание. Там го има в излишък.Но на кого му трябва то,когато Раниери е на 1 м от теб и ти се усмихва. Забавлявахме се безкрайно много цяла нощ. Както до 1 часа времето ми минаваше бавно и се прозявах,изведнъж не усетих как се е съмнало, вече е 8 и всичко свършваше. Сутринта не бяхме за гледане. Но бяхме щастливи - въпреки силната болка в краката,ръцете,корема, бучащите уши и откачените ни почти глави. Пътувайки към гарата,виждахме събудилия се вече град - хората,търчащи наляво и дясно,хилядите коли, автобуси и трамваи,а ние- почти заспиващи на студената софийска гара. Във влака на връщане всички спяха освен мен и едно момче - добре, че беше той,иначе и аз щях да заспя и можеше да се събудим в Бургас :) В неделя заспах в 4 следобед и се събудих в 9 сутринта в понеделник - заредена с емоции,впечатления и усмивки.
Сега,както и дълго време,пазя страхотните спомени и чакам с нетърпение 19 април !

Komm zu mir

Това е една книга на Богдан Русев,която прочетох за отрицателно време - няма и 24 часа. "Ела при мен" е разказ за живота на едно момче,което отива да учи в София и там се сблъсква с различната от досегашния му живот действителност. Не знам какво толкова ме впечатли,но сега даже съжалявам,че свърши . Може би доста хора няма да я харесат,няма да я разберат,да я усетят,но аз открих частица от себе си в нея.Може би е време да поема по своя път.Всичко зависи от мен :)
"А един ден ние ще се събудим отново.
И дори този ден да е след милиони години,и дори да се събудим някъде далеч от малката звезда,която помним от предишния си живот,и дори да се събудим без телата,с които сме свикнали,аз ще намеря начин да те прегърна."

когато някой от тях...

...не се усмихва,аз искам да променя това. Колко егоистично,мисля си понякога.Те трябва да вярват в себе си,както аз вярвам в тях. Ето,примерно - Тя. Тя е човек,който много обичам и мразя да виждам тъжна,а това се случва все по-често.Тя е една от малкото светли звезди,които могат да бъдат видяни днес,а все се намира някой,който да открадне част от светлината и. Само те ли са виновни или и тя самата,че им позволява? Как да и помогна и мога ли въобще..Не само не ная,на всички като нея и на себе си,чрез тях?

началото на март

Честита Баба Марта!
Днес беше една малко по-различна събота.С какво ли?За пръв път тази година усетих пролетта.Бяхме на разходка,качихме се горе на нашето тепе,гледахме града от високо, хората,децата,усмивките им и се смеехме и ние. И не само след, а и преди изяждането на голямото количество дъвчащи бонбони с вкус на ягода,праскова и ябълка,те нямат нищо общо :) Вместо уморена,сега се чувствам изпълнена с енергия. Следващия път ще намерим още по-кратка пътека за слизане,пък дори да не ни се размине падането като днес. Иска ми се по-често да има такива дни,които да ме връщат назад във времето и да добавят нови спомени,свързани с това място!

да не остана по-назад

и аз си имам вече блог. Ще си пиша наволя,ще гледам да го посещавам редовно,ще се грижа за него и ще се постарая да не ми омръзне скоро- пък дано си допаднем...