Днес,пребирайки се от магазина,видях пред блока едно момиченце,което толкова ми напомни за някого преди време,че изпаднах в умиление.
Тя е едно русичко момиче,с къса коса и очи,в които пламъкът тепърва се разпалва. Пееше някаква песен,а после се разговори бързо. Не спираше да приказва като през цялото време обхващаше с поглед всичко,което се случваше около нея,а с усмивката не слицаше от лицето и. Толкова невинност и позитивност видях в лицето и. Преди време аз бях като нея.
Прибрах се и си представих какво ли ще се е случило с нея след години. Как ли ще изглежда след 5 години. Прииска ми се да я защитя и си пожелах поне тя да запази блясъка,който аз изгубих някъде по пътя на растежа си като разумна личност.
Сега се боря с носталгията по минали неща . Боря се с чаша мляко с Nesquik в ръка и се преборвам успешно,за да може утре като се събудя,първото нещо,което видя,да бъде красотата на този период и поредния ден,което той ми предоставя.
Лека нощ !
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
:) Не мисли какво щеше да се случи , ако си била до нея да я защитаваш ;) Не може винаги да сме до хората , които обичаме и да ги защитаваме постоянно . Трябва да се научат сами да се защитават или винаги ще се нуждаят от закрилата на някой и ще бъдат безсилни ! Върни се в минало за миг ако имаш нужда , спомни си хубавите мигове , а сега отвори очи и посрешни денят с усмивка :P
Публикуване на коментар