Калко струва да бъдеш искрен,да признаеш нещо толкова естествено,без да искаш нещо в замяна? Каква е вероятността това,в което си вложил поне малко емоция да бъде омаловажено и неоценено? На първият въпрос все още не съм намерила отговора,а на втория се надявам да се окаже неверен,тъй като сегашния не ми допада.
Вчера човекът Х ме провокира да призная,че харесвам най-добрият си приятел- У. Засегната дълбоко от тази констатация,аз реших да му кажа,че греши. А той греши, не защото У не заслужава да бъде харесван,та той е прекрасен човек,какъвто рядко се среща сред наборите ни,а защото аз познавам някого,в когото видях нещо повече. Този човек е той...
Днес бях смела. Така,както не съм била от много време. Рискувах,въпрки че ме беше страх. Сега не съжалявам,защото дори да не спечеля,аз се преборих със себе си... :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар