не отдавна,като нея...

Днес,пребирайки се от магазина,видях пред блока едно момиченце,което толкова ми напомни за някого преди време,че изпаднах в умиление.
Тя е едно русичко момиче,с къса коса и очи,в които пламъкът тепърва се разпалва. Пееше някаква песен,а после се разговори бързо. Не спираше да приказва като през цялото време обхващаше с поглед всичко,което се случваше около нея,а с усмивката не слицаше от лицето и. Толкова невинност и позитивност видях в лицето и. Преди време аз бях като нея.
Прибрах се и си представих какво ли ще се е случило с нея след години. Как ли ще изглежда след 5 години. Прииска ми се да я защитя и си пожелах поне тя да запази блясъка,който аз изгубих някъде по пътя на растежа си като разумна личност.
Сега се боря с носталгията по минали неща . Боря се с чаша мляко с Nesquik в ръка и се преборвам успешно,за да може утре като се събудя,първото нещо,което видя,да бъде красотата на този период и поредния ден,което той ми предоставя.
Лека нощ !

Another heart is flying up

Вчера беше поставен край на един човешки живот. Живот,който трябваше да продължи още дълго. Живот,изпълнен с емоция,усмивки и мечти. Човек на 21 години,който даваше всичко от себе си,за да получи нещо малко от света. Амбиция,която действаше на умората му животворно. Университет,отличия,дипломи,работа,забавление,приятели и неспирни усмивки. Това беше той. До вчера,когато отивайки на работа,без да знае,той се е усмихнал за последно.
Обикновен делничен ден, хубаво време, клиенти,които отново са избрали да пият кафето си в най-реномираното заведение в града,където той е сервитьор.Клиенти като всички други,с изключение на един. Неволна грешка,извинение, безсмислен скандал, повторно извинение, удар, бяг, нож, прободна рана в сърцето, кръв,тяло и избягал убиец,пуснат само преди седмица от затвора...
Почивай в мир,където и да си!

цената на смелостта?

Калко струва да бъдеш искрен,да признаеш нещо толкова естествено,без да искаш нещо в замяна? Каква е вероятността това,в което си вложил поне малко емоция да бъде омаловажено и неоценено? На първият въпрос все още не съм намерила отговора,а на втория се надявам да се окаже неверен,тъй като сегашния не ми допада.
Вчера човекът Х ме провокира да призная,че харесвам най-добрият си приятел- У. Засегната дълбоко от тази констатация,аз реших да му кажа,че греши. А той греши, не защото У не заслужава да бъде харесван,та той е прекрасен човек,какъвто рядко се среща сред наборите ни,а защото аз познавам някого,в когото видях нещо повече. Този човек е той...
Днес бях смела. Така,както не съм била от много време. Рискувах,въпрки че ме беше страх. Сега не съжалявам,защото дори да не спечеля,аз се преборих със себе си... :)

up where I belong

If I had wings, I would have known what to do with themFly high above the people, watching them crowd the busy streetsWatching the sunset through the clouds, carried in the breezeGlide through storms to where the sun always shinesFly high, above my problems, until they would be no more than little dotsIf I had wings, I would have known what to do with themI would go Up, where I belong