Защо проглеждаме,чак когато вече е твърде късно? А смисълът какъв е? Хиляди въпроси,неизказани думи и пропуснати възможности... Ако някой може да ми каже как да се справя с това,да ми се обади,моля!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
skip to main |
skip to sidebar
E.L.
Skyscrapers. Windy days.Friends and aimless days of exploration and adventure.Riots flow like water. Minds sway like trees.City life. Nature. Oceans. Musically inclined. Idealism. Sometimes stubborn.Aromas. Low light. Fun.
Even in blindness,the sunset over the horizon is felt.Emotions become beautiful on fire.We chase them like frail moths in the darkness,yearning for a piece of the silver sun.Looking up into endlessness,scouring the wide angels,diving to dangerous depths,for just one sign of life - in potential death.
Even in blindness,the sunset over the horizon is felt.Emotions become beautiful on fire.We chase them like frail moths in the darkness,yearning for a piece of the silver sun.Looking up into endlessness,scouring the wide angels,diving to dangerous depths,for just one sign of life - in potential death.
1 коментар:
В студенината на днешното мрачно ежедневие , всички рискуваме да се превърнем в слепци с очи ...
Много вече се предадоха . Аз отказвам обаче да затворя своите очи :) Не го прави и ви и ти . Хвани ме и нека заедно - ръка за ръка , да се вгледаме в цветната дъга след дъжда приятелко:)
Публикуване на коментар