Battle Arena

Сетих се какво забравих след миналата тежка седмица...забравих да разкажа за една от най-прекрасните вечери в живота ми,а именно 8/ 9 март,когато беше партито в зала Христо Ботев в София. Пътуването беше забавно - винаги е приятно да поговориш 2 часа със стар добър приятел,да се запознаеш с нови хори,да се смееш наволя и да се чувстваш свободен. Там се разходихме из Студентски,бяхме на гости на един съгражданин и съквартирантите му и към 11 се отправихме към залата. Влезнах си без проблем,вип-аджийка все пак :P Атмосферата беше страхотна- запознах се с много нови хора,разговарях с някои от любимите ми dj ,снимахме се с тях, усмихвахме се и радвахме и тях.Какво повече можех да искам? Естествено с моята приятелка не можем да се оплачем и от липса на нетрезво мъжко внимание. Там го има в излишък.Но на кого му трябва то,когато Раниери е на 1 м от теб и ти се усмихва. Забавлявахме се безкрайно много цяла нощ. Както до 1 часа времето ми минаваше бавно и се прозявах,изведнъж не усетих как се е съмнало, вече е 8 и всичко свършваше. Сутринта не бяхме за гледане. Но бяхме щастливи - въпреки силната болка в краката,ръцете,корема, бучащите уши и откачените ни почти глави. Пътувайки към гарата,виждахме събудилия се вече град - хората,търчащи наляво и дясно,хилядите коли, автобуси и трамваи,а ние- почти заспиващи на студената софийска гара. Във влака на връщане всички спяха освен мен и едно момче - добре, че беше той,иначе и аз щях да заспя и можеше да се събудим в Бургас :) В неделя заспах в 4 следобед и се събудих в 9 сутринта в понеделник - заредена с емоции,впечатления и усмивки.
Сега,както и дълго време,пазя страхотните спомени и чакам с нетърпение 19 април !