Може да нямам всичко,което искам,но това,което имам,не спирам да го искам и обичам.
Вчерашният ден далеч не беше безсмислен. Разбрах,че има хора,на които просто не мога да се сърдя. 4 дни мълчание и сега всичко отново е наред :)
А когато се усмихваш на деня,той също ти се усмихва. Сама направих вчера времето си слънчево. Цял ден раздавах усмивки и накрая,към 20.00, получих и аз една. Една,малко по-различна от всички други.Една,малко по-ценна,по-желана,по- неочаквана. След нея,аз се смеех още повече,предавайки на всички около мен ведрото си настроение. Радвам се,че те му се зарадваха. Радвам се,че ако не беше Денито,щях да си умра от ината,да не я послушам и да обърна гръб на възможността да се порадвам на специалната усмивка. После и бях толкова задължена,че не исках да я пускам,когато се пребираше,а аз трябваше да излизам с другите си приятели. Хубаво беше,че се видяхме и с тях,но на мен определено ми беше скучно. Та,разделяйки се пред бингото,аз не я пуснах поне 5 минути, защото тя беше тази,която ме заведе "там", която се пребори с ината ми и ми показа,че и аз има на какво да си усмихна,а и че "нещото" чакаше тази моя усмивка...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Ахх Колко Усмихнато и Топло звучи цялото ентри ... : )
Както и сама си разбрарал - Това , което сами можем да си го направим и Господ не може да ни го направи : )
Иии Не е недостатък да не можеш да се сърдиш - даже напротив , това качество прави живота далеч по лек :)
П.п. Значи виждали сте се с Дени и не си ме поканила - БРАВО! : ) Е айде нали и аз не мога да ти се сърдя ... този път ще ти простя :)
Беше извънредно класно събиране след масова среща в 44 по път към центъра след училище:P
Дали иначе щяхме да се лишим от присъствието ти? :D
Публикуване на коментар