От 04.03,деня,в който се прибрах от София,изпълнена с емоции, чаках с нетърпение 19.04. Не съм живяла с мисълта за този ден само,но това ми даваше сили да правя всичко с желание,за да се насладя после на наградата,че отново ще ида и ще изживея нещо толкова хубаво,с тези интересни хора и останалите приятели,които рядко виждам напоследък.
Oнзи ден се видяхме и обсъждахме кога да идем за билети. Всяка една дума беше заредена с по малко от ентусиазма ни,а говорейки как ще си изкараме,усмивките ни не слизаха.
Е,2 седмици остават. За тях. За мен също. Защото на 19ти всички ще пътуваме. Те ще идат там,а аз ще си заминавам. Не зависи от мен. Няма начин да го променя,колкото и да ми се иска. Остава ми да чакам до следващото голямо събитие,дано е скоро. И си обещавам,че ако един ден стана майка,няма да позволя да разочаровам детето си 3 пъти по един и същ начин, пък дори и да го не разбирам защо толкова иска да отиде някъде.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
На всеки се случва понякога малко или много да е преебан ама няма начин : ) Ще го преживееш , но виж ако не се видим преди да заминеш няма да ДОЖИВЕЕШ да видиш , което и да е друго парти :D :P
Публикуване на коментар